Франсоа Мари Аруе Волтер

/ 1694 г. – 1778 г. /

Волтер - Философски новели

ИЗТЕГЛИ

Волтер - Философски речник

ИЗТЕГЛИ

Роден в Париж. Началното си образование получава в йезуитски колеж. Изоставя юридическото образование и се насочва изцяло към литературата. Заради своите критични произведения многократно е бил затварян в Бастилията. През 1726 г. емигрира в Англия. След завръщането си дълго време живее в едно френско имение близо до границата с Лотарингия. През 1746 г. е избран за член на Френската Академия. Последните двадесет години от живота си прекарва в собственото си имение във Ферней на Френско-Швейцарската граница. Оттук той ще добие славата на Патриарх на Просвещението, и ще бъде наричан Мъдрецът от Ферней. Векът през който е живял и творил - XVIII - ще носи името Векът на Волтер.


Съчинения: „Едип” (1718 г.), „Орлеанската Дева”, „Нанина” (1749 г.), „Кандид” (1759 г.), „Опит за обща история”, „Философски писма” (1734 г.), "Трактата за метафизиката”, "Опит върху нравите и духа на народите”, „Векът на Луи XIV”, „Философски Речник” (1764 г. ), „Простодушният” (1767 г.), „Трактат за Търпимостта”. Въпреки широкият спектър на засегнатите във „Философски Речник” въпроси, вниманието на Волтер е насочено предимно към човека, към неговото място и роля в обществото, към онова, което му принадлежи именно като човек. Той иска познание, което се превръша в действие, разум, който се претворява във воля, истина, която става живот. „Речникът” е много повече резюме на дотогавашното творчество на Волтер, но не заради възрастта на своя автор ( тогава, когато излиза, Волтер е на 71 години ).


Формата на речник, на енциклопедия е вътрешно присъща на Просвещението - на неговата основна идея и на неговото главно предназначение. Не случайно Френското Просвещение е представено от „Исторически и критически Речник” (1697 г. Пиер Бейл), „Джобно Богословие или кратък Речник на Християнската Религия” (1768 г. Пол Холбах) И разбира се монументалното дело, около което са обединени умовете на Франция от ХVШ в. – „Енциклопедия или Тълковен Речник на науките, изкуствата и занаятите” (1751 – 1780 г.).


Енциклопедичната форма обединява в едно най-разлкчнк насоки на познанието. Формата на „Философски речник” е необходима на Волтер не за да дава точни дефиниции на философските категории, нито пък точни сведения. В него всяка статия служи на борбата и на тържеството на Разума. Борба срещу фанатизма, предразсъдъците, религията, суеверието, невежеството. Така целта преобразува всичко - дори и жанра. Отворената форма на речник прави възможно съчетанието на един безкраен обект с безкрайните възможности за негова интерпретация. И Волтер използва тази възможност. Той излага свободно идеите си по всички въпроси, които му се струват важни, независимо от тематичните насоки. За един просветител формата на научния трактат никак не е подходяща за реализирането на поставените цели.


Що се отнася до литературните похвати, които използва автора, то те също са разнообразни. Есеистичната форма открива широко място за насмешката и иронията, т.е. за онези форми които са особено близки до сатирата. Не е пропусната нито една възможност за хумор и пародия. Най-важният въпрос за Волтер е този за религията, вярата, Бога. Той е актуален и за цялото Европейско Просвещение. Борбата срещу католическия Бог е за Волтер борба за правото да се мисли; борбата срещу Църквата е борба за достойнството на съвестта; борбата срешу фанатизма, догматизма и тиранията е борба за свободата на човека. "Няма друг цяр против тази епидемна болест, освен философския дух, който...смекчава нравите на хората... Религията не само, че не е спасителна храна за душата, но се превръща в отрова, когато попадне на болни мозъци...Една единствена религия на света не се е омърсила с фанатизъм - религията на просветените хора в Китай. Философските школи....са били опазени от тази чума... защото философията успокоява душата, а фанатизмът е несъвместим със СПОКОЙСТВИЕТО".


Волтер вярва в Бога. „Всички езици са равни пред Божиите уши.” „Що е Бог?...Каква е неговата природа?... "Да бъде могъщ и добър.” Волтеровият Бог е не само съвършен архитект и механик, но той е още и добър в чисто етичен смисъл и това е още една причина, поради която Волтер го предпочита пред традиционно християнския Бог, на практика отъждествил се със злото. „За мен е очевидно, че има едно необходимо, вечно, висше, разумно Същество...Нямам никаква лична заслуга, като мисля, че това вечно и безкрайно Същество, което е за мен самата добродетел, самата доброта, ми повелява да бъда добър и ДОБРОДЕТЕЛЕН". Философьт не допуска съществуването на чудеса, нереалност и свръхестественост, напротив иска да подчини всичко на строг детерминизъм.


Богът в който вярва Волтер и основаната на него религия, не само че не са вредни но те са и полезни, защото утешават нещастните и укротяват непокорните. „Ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен!”. Идеята допускаща съществуването на Бог се оказва форма на хуманизъм, на просветителски хуманизъм. Бог е гарантът за морал. За друго той не е необходим, „Всичко, което надхвърля преклонението пред едно висше Същество и подчинението на неговите вечни повели, е СУЕВЕРИЕ".


В света има и добро и зло, защото той така е устроен, и така съществува. Бодрият и празноглав оптимизъм е ненужен. „Философията на „всичко е добро” представя твореца на Природата като могъщ и злодеен цар, който не се смущава от смъртта на четиристотин-петстотин хиляди души, докато другите прекарват живота си в недоимък и сълзи, стига той да осъществи докрай НАМЕРЕНИЯТА СИ". „Най-голямото благо е онова, от което се наслаждавате с такава сила, че ви прави напълно неспособни да чувствате нещо друго, както най-голямото зло стига до там, че ви лишава от всякакво чувство. Това са двете крайности на човешката природа, но и двете са КРАТКОТРАЙНИ". Ако всичко е добро, то тогава ясно е, че има противоречие в притежаваните от Бог качества. Такова противоречие е недопустимо. Злото съществува, защото хората са несъвършени и грешат. На този въпрос Волтер се спира и в „Трактат за Търпимостта”: „Не към хората вече се обръщам, а към теб Боже на всички същества, на всички светове и на всички времена. Ако е позволено на слаби създания, изгубени в безкрая и незабележими за останалата Вселена, да се осмелят да поискат нещо от Теб, който всичко си дал, от Теб, чиито заповеди са вечни и неизменни, благоволи да погледнеш милосърдно на грешките присъщи на природата ни ... Нека тези, които палят свещи посред пладне, за да Те славят, търпят онези, които се задоволяват със светлината на Твоето слънце ... Нека всички хора помнят, че са братя...”


Търпимостта, толерантността - това са качествата, които трябва да проявяват човешките същества. Но за да могат да ги проявят те трябва да са свободни. Свободата е естественото право на човека „...действията ви са свободни. Вие имате свобода на действията, когато можете да ДЕЙСТВАТЕ.” След като хората са различни и не могат да не бъдат различни, естествено различни ще бъдат и техните убеждение, идеи, пристрастия. И няма нищо чудно в това, че тези различия могат да доведат до раздор, който е голямото зло за човешкия род, единствения изход от което обаче е толерантността.


Всички се раждат добри ( и как може да бъде по друг начин след като добрият Бог е техен създател ). Това, което прави хората лоши е тяхното общество, техните институции т.е. те от условията стават лоши. Естествено е, че в такъв случай основна цел на човечеството трябва да стане премахване на тези лоши условия. А това вече ще се осъществи с помощта на Разума, Истината и Просветата. Във възможностите на човека е да промени обществото. „Виждал съм хора неспособни за наука, но никога не съм виждал неспособни на добродетел хора.”


Основна идея в творчеството на Волтер е и тази разглеждаща паралелно и равнопоставено две толкова противоположни тенденции във философията каквито са рационализма и сенсуализма. Както мисълта, така и усещанията трябва да се анализират. Усещанията са винаги в нас и ние усещаме винаги против волята си т.е. ние сме предопределени да усещаме. Нищо не стига до нашия разум преди да мине през сетивата, само разумът и просвещението могат да променят живота на човека.